НА ЕЛЕНА
Елена, хубостта ти е за мен
като никейски древен кораб,
който сред уханното море
към бреговете родни води
скитник бледен от умора.
О, колко трябваше да страдам,
у дома , за да ме върнеш ти
с коси от хиацинт, Наяда,
към блясъка велик на Рим
и мраморната слава на Елада.
В нишата на светлия прозорец
като статуя стоиш така
с ахатовата лампа във ръка -
Психея от пространства горе
наричани Света земя.
© Едгар Алън По
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2010, № 1 (122)