ЛИНОР

web

Счупен е бокала златен! Ах, прозрачен дъх лети!
Звънва, плаче, плува в здрача нежно пламъче по Стикс.
О, Гай де Вир, нима сълзи ти праща Вечността!
Виж! Там лежи едничък стих - Линор и любовта!
Ела! Свещеният обряд си пожела за тях смъртта,
за тялото й химн изпят - дар царствен за пръстта,
за младото й тяло - свят дар двоен за пръстта.

Не гордостта й - златото ценеше ти. Прокле я
с причастие ръката ти и сложи кръст над нея!
Как обреда ще бъде чист и скръбна песента,
щом думите реди с език престорена уста?
Тя там лежи в невинен сън - дар двоен за пръстта!

Peccavimus! Поне смирен пред бога остани!
Да я оплачем с кротка жал! Духа й не гневи!
Надеждата с Линор рида. Безумен е протеста -
дете и дар пред друг олтар и другиму невеста.
Бе ласкав миг и весел вик, но милва я пръстта.
Живот във златните коси, в очите й - смъртта.
В косите й живот искри, в очите й - смъртта.

Върви си с мир! О, най-подир светлина да срещне
в напева за онези дни и сърцето грешно.
Камбаната! Ах, нека тя мълком се прощава -
да не сепва земна клетва сянката й бяла.
През нежен свят, във вечността от ангели понесен,
от Ада тук във Рая там духът ще спре унесен,
намерил дом край златен трон до своя Крал Небесен.

 

 

© Едгар Алън По
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2010, № 1 (122)