* * * 

web

Ний живеем без слух за страната под нас,
десет стъпки встрани глъхне нашият глас,
но дори в полугласните теми
става реч за планинеца в Кремъл.
Той не пипа, а с глистави палци пълзи
и гласът му от истинни гири тежи,
има поглед със смях от хлебарки
и излъскани кончови ярки.

А наоколо - вождове с тънки снаги,
той върти полухора и търси слуги.
Кой мяучи, кой хленчи, кой киха,
само той се шегува, хихика.
Като къчове указ след указ кове -
де в очи, в слабини, де в чела, в носове.
Без смъртта в него, той е малина
и широка грузинска градина.

Ноември 1933

 

 

© Осип Манделщам
© Димитър Калев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2001, № 7 (20)

Други публикации:
Везни, 2002, год. XII, № 7, с. 98-101.