* * * 

Конете движат се тъй бавно,
фенерите едвам горят!
На водещите ме отдавна
добре познат е този път.

На грижите им се оставям.
Студено е и ми се спи.
Подскокът на завоя право
във звезден лъч ме потопи.

Глава, люлееща се в треска
и нежен лед на чужда длан,
и силует на елхов лес,
от мене още невидян.