* * * 

web

За кънтящата доблест в грядущите дни,
за високия хорски прогрес
аз лиших се от пира на наште бащи,
от веселие, даже от чест.
На плещите ми мята се век-вълкодав,
но по кръв не съм вълк: затова
ме тикни по-добре като шапка в ръкав
на кожух от сибирска тайга.

Да не гледам страхливци, разкашкана кал,
кости кървави във колела;
да сияе първичният синкав овал
на полярни лисици в нощта.

Край река Енисей ме води, изумен
от допрени в звездите ели,
затова, че по кръв не съм вълк и че мен
само ближен ще ме умъртви.

17-28 март 1931, края на 1935

 

 

© Осип Манделщам
© Димитър Калев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2001, № 7 (20)

Други публикации:
Везни, 2002, год. XII, № 7, с. 98-101.