ПЕСЕН ЗА ГЛОГА
На Алес Разанов
Като магия - цвят
над тръните на глога.
В загадъчната тишина поспри...
Пред вечния въпрос:
"Доколко знам и мога?"
на най-доброто в теб се довери.
Най-скъпото за теб
на пътя ти застава
и той не е "покрай", а само "през".
Тъй острата стрела
в целта се устремява,
тъй ятото в небето прави срез.
Издигай мисълта
над тръни и над повет.
За всички дни - и лоши, и добри,
за този рядък дар -
върха да стигнеш в полет -
с най-хубавото в теб отговори.
© Нина Мацяш
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.