* * *
И защо тъй се случи,
че заклехме се с тебе
редом Стикс да прехвърлим,
да останеме редом.
Ала ти не дочака
да утихне водата
и потъна във мрака,
и отмина нататък.
Пак те викам, нагазил
в самотата отровна.
Нашта клетва не спази.
Кой от нас е виновен?
Аз съм грешен, не крия,
че не зърнах във мрака
на Харон как стихия
бясно лодката тласка.
24.06.1995
© Максим Танк
© Стефан Поптонев и Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.