УТРО
Ухае на сено
и прясно мляко.
Дъжд дребен
по дъсъчния покрив трополи -
котарак
врабците сякаш дебне.
Съседът-инвалид
стои до скърцащата вратня,
поглеждайки
нагоре към прозореца.
Какво ли го интересува?
Дали това
стопанката как прави бухти,
или на колко месеца е бременна, та после
като хамсуновски коцкар
да се похвали,
че детето е от него?
А някой явно
в градината е шетал.
Съседът се кълне,
че не е той,
а някакви хлапета.
Макар под ябълката
да личи добре
дори и след дъжда
следата от протеза.
- Ей, стига си се хилил, помогни ми
ябълки
да съберем.
© Максим Танк
© Стефан Поптонев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.