* * *
Съхнат рибарските мрежи
и в паяжината гъста трептят:
едри звезди вечерни,
бяла мъгла септемврийска
блясък от нашия огън,
дъх на ветрец
и смеха ти.
И ми е тъжно,
когато в зори
в мрежата нищичко аз не намирам,
а пък преди да я хвърля
в морето,
аз я раздиплях и търсех звезди,
мъгла септемврийска
и блясък от огън,
и дъх на ветрец,
и твой смях.
Може би всичко насън е било?
Може би ти не си идвала тука,
за да простираш мокрите мрежи,
и се не срещаха
нашите в труд загорели ръце,
нашите сухи от щастие
устни.
10.09.1961
© Максим Танк
© Иван Давидков, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.