БЕЖАНСКА ЕЛХА
Тя елхичка не беше,
клон бе - коледен дар.
С нашта къща граничи
Сухаревски пазар.
И до топлата печка
го подпряха децата.
И с подръчни играчки
украсихме елхата.
Нарисувах набързо
Витлеем, пещерата,
трите влъхви и ангели
бели, крилати.
И което бях слушал
за живота невесел
от устата на мама,
в коледарските песни.
И елхи толкоз много
аз съм виждал красиви,
ала тази едничка
в паметта ми е жива.
Във сърцето си пазя
и във сняг, и във киша
тази мъничка клонка
наша, новогодишна.
Помня татко как търси
(сякаш беше по-лани),
във калта на Сушчоуски
две подметки отпрани.
Тази черквичка малка
и до днес виждам ясно -
със строшени камбани,
с вехти иконостаси.
В нея молех се често
на светеца Никола,
за белите си в мойта
краснапресненска школа.
И признавам си честно,
много често той после
ми помагаше лесно
кръста тежък да нося.
23.06.1995
© Максим Танк
© Стефан Поптонев и Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.