НА ПЪРВИЯ БЕЛАРУСКИ ПЪТУВАЩ ТЕАТЪР
Циганско, вълче слънце играе,
плува над моята, бялата Рус.
И като песен и мъка безкраен
нашият дом и театър незнаен
тръгва по пътя си прашен и пуст.
- Вие, със везани ризи, кои сте,
нещо напомнят ми ваште лица?
- Ние ли, ние сме трупа артисти,
носиме словото
родно и чисто.
Всички сме все беларуски деца.
Пеят колите, тракат, скрибуцат
и в градовете, и в глухи села.
Дълго пътува керван от каруци,
скърца от смях и от весели звуци
всяка препълнена тежка кола.
Славата идва по път обиколен.
Тежък е пътят. Дано издържи!
Първи театър на родната школа!
Роден език благозвучен и волен!
Колко обиди изтрая, кажи.
Вълчето слънце
пази героя,
сочи злодея с безмилостен пръст.
Само любов към родината моя,
само безкрайната вяра, и тоя
дух - да поемеш най-тежкия кръст.
Спят във колите актриси, актьори.
Бог нека бди
над дълбокия сън.
Ти съхрани своя дух, своя корен,
моя родино, ти смело се бори
с враг многочислен
отвътре, отвън.
Циганско, вълче слънце играе,
плува над моята бедна страна.
Вяра една
непреклонно чертае
път като мъка
и песен безкраен,
на беларуския дух - твърдина.
© Людмила Рублеуская
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2001,
№ 11 (24)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.