* * *
Какво творих?
Звездите са високо,
далече са от нашта суета,
за нашите стремления, посоки,
недоумяват. Горда висота.
Какво творих?
Тук никой не разбира -
Адам изял е онзи плод червен
не да добие ум: импровизирам -
той просто бил е гладен, според мен.
Мълчиш.
Ала това какво ти дава?
Молитви да нашепваш час по час,
когато би прокълнала. Тогава?!
Но... щастие не чакам.
Пиша аз.
© Людмила Рублеуская
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2001,
№ 11 (24)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.