ЕСЕНТА В МЕН

web

Есен е. Но не навън е есента,
а вътре в мен цари мраз.
Навред са пролетта и младостта,
но аз съм остарелият, аз.

Птици в небето като стрели,
дом строят и пеят неуморно.
Навсякъде живот кипи,
но не в сърцето ми сиротно.

И ето, тишина: мъртвите листа
падат с шумолене и утихват.
Не вършеят вече летните жита,
гласовете в мелницата стихват.

 

 

© Хенри Лонгфелоу
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2000, № 7 (8)