* * *
На уличката "Суха" в мрака сладостен
ни среща ароматът на лаванда.
През сухото дере, на "Транспарантна",
е онзи дом с брезичка и веранда.
- Сън от дърво! - възкликна ти засмяна -
Да си го купим, тъй ще ни прилича!
Или поне верандата с поляната -
капан за безнадеждни романтици.
Докато пее славеят в градината,
докато глас извива артистичен,
преди да е изтекла и годината,
момче ще ти родя или момиче…
И млъкна като лютня преболяла.
Аз бях щастлив от порива нечакан
и от това, че в миг брезата бяла
прошумоля - метафора на мрака.
Жената вечно сълзите преглъща,
не стига все, което Господ дава.
Мъжете искат, но по-малко, същото,
което и жената пожелава.
И размишлявайки над тези знаци,
«по-малкото» опитах да разнищя:
Тя, мойта Беларус, е женска нация -
не бащин дом, а майчино огнище…
А сенките ни, все по-виолетови,
се връщаха по стъпките предишни.
Около сградата на оперетата
летяха радостно лилави вишни.
27 януари 1994
© Леанид Дранко-Майсюк
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2001, № 10 (23)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.