САМ

web

На белозлатната луна мрежите нежни
във воал нощта обгръщат.
До спящо езеро фенери крайбрежни
вейките на люляка прегръщат.

Тръстики потайни нашепват в нощта
нейното име - име на жена.
Възторжена безкрай е моята душа -
пред глъхнещата сила на срама.