* * *
Ти не отлагай срещата - не знаем
какво ни носят утрешните дни -
дали от щастие ще се омаем,
или несрета ще ни вледени.
Душата ми огрей с усмивка днешна
и с днешен огън устните стопли,
че краткият живот - бушуващ, грешен -
е по-красив от вечния - нали?
Не хванеш ли момента - разпилян е.
Ами ако настигне ни малшанс
и тази днешна среща си остане
най-скъпата, но сетната за нас?
© Генадз Бураукин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.