* * *
Безбожниците някогашни взеха
да влизат често в храма - стар и строг.
(Щом хората не ти дадат утеха,
надяваш се на милостта на Бог.)
Те неумело палят свещи, може
и срамежливо да се причестят,
но се боят очи да вдигнат -
Боже, -
все пак там горе ангели летят!
И тъй необичайни са словата
в модерното сегашно битие.
Сменили са се сякаш времената -
кое било е
и кое ще е?
Светците гледат ги съвсем отблизо
без упрек, с оправдаващи очи,
но чувство за възмездие потиска
душите им
и в гърлото горчи.
А попът благославя с глас висок
надеждите за по-достоен дял и
ако не може да помогне Бог,
с великодушие ще ги пожали.
© Генадз Бураукин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.