НОЩЕМ
Франц Кафка
Потънал в нощта. Както понякога човек накланя глава, за да потъне в размисъл, така изцяло потънал в нощта. Наоколо хората спят. Малка театрална пиеса, невинна самоизмама, че спят вкъщи, в здраво легло под здрав покрив, изпънати или свити върху дюшеци, в чаршафи под одеяла, а в действителност, както веднъж някога и както веднъж по-късно, всички са събрани заедно в пуста местност, лагер на открито, огромно множество, тълпа, народ под студеното небе на студената земя, проснати там, където са стояли, притиснали чело върху ръката си с лице надолу, дишащи равномерно. А ти будуваш, ти си един от пазачите, откриваш ближния като размахваш горящото дърво от купчината съчки до теб. Защо будуваш? Казано е: един трябва да будува. Един трябва да е тук.
© Франц Кафка
© Мария Попова - превод от немски
===========================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2008, № 1 (98)