* * *
Души буболече
мухите крадливи,
към следваща свива крачета....
А мама ми казва: "Недей го убива,
паяче туй е, детето ми."
Не хапе и виж - симпатично изглежда.
То носи добри новини...
Тъче свойта тъничка прежда
по ъглите
нощи и дни.
Е, щом е добър, нека тук си живее,
да ходи насам и натам...
и преждата... нека си прави и нея...
Но прежда какво е, не знам.
© Еудакия Лос
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2002,
№ 2 (27)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.