ДНЕВНИК
Щом моят ден се спре смълчан,
със себе си говоря аз,
със самотата влизам в бран,
самотна ли съм в някой час.
Ще бъда силна! Но кога?
А дневникът ми всяка нощ
разсича моята снага
със думи, остри като нож...
Ще слепнат листите едвам
и кой ли ще ги прочете...
Какво боля ме, аз си знам
и как успя да зарасте!
© Еудакия Лос
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2002,
№ 2 (27)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.