ТИШИНА

web

Откакто те загубих, обвит съм в тишина.
Звуци махат с мъничките си крила
само миг, после уморени те се сливат
с потопа, който беззвучието изля.

Все едно дали по улиците хората
минават като вълни шумолящи,
или театърът въздиша ли, въздиша
с въздишки силни и хриптящи;

дали вятърът разплита възел светлина
върху мъртво-синята река,
или ехото от вечерта
да тръпне кара новата зора:

чувствам тишината да се притаява
всички тях отново да погълне,
да изпие до дъно човешката врява
и в крайната си цялост да покълне.