* * *
Да си спомняш,
да ровиш
в руини -
под прахта свети
огънче синьо.
Днес погребват сина на Скарина,
а на гроба му -
книжна купчина.
Любовта към бащата
помага
и кръвта на водица
не става.
И съседската столица,
Прага,
се възмогва
чрез мойта държава.
А Скарина
е космос, епоха,
той не може
да бъде забравен.
Беларус
над могилата рохка
се привежда
цветя да остави.
© Данута Бичел-Загнетава
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.