СЯНКАТА НА ЕФРАСИНИЯ
По руини, където отблизо
вековете надничат за миг,
в твойте мрачни подземия слизах,
виждах свещи страхливо да близват
тъмнината с дълъг език...
Виждах черни тавани над мене,
лабиринти - безкрайни почти -
да поглъщат трептящите сенки...
Сякаш символ на мъдрост нетленна
беше надписът древен, изтрит.
Нелюбезно посрещаха госта,
без да стават от гроба си стар,
на предците ни белите кости...
А живели спокойно и просто,
допреди да отидат в пръстта.
Вдишвах мирис на восък и глина.
Сякаш погледът просветля
на Великата наша Княгиня...
Всъщност призракът твой, Ефрасиния,
през епохите промержеля!
1927
© Алес Звонак
© Елена Алекова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2002,
№ 5 (30)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.