ОПИТАЙ ДА ВЪЗПЕЕШ ОСАКАТЕНИЯ СВЯТ

web

Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друг имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
Ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте само двамата
в бялата стая и пердето потръпна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.

 

Това стихотворение, отпечатано през 2000 г. в списание "Зешити литерацке", е поместено в американския ежедневник "Нюйоркър" след 11 септември 2001 г.

 

 

© Адам Загаевски
© Силвия Борисова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2002, № 07 (32)