НА ПЧЕЛНАТА ПОЛЯНКА
Ой, сеното ме мами,
от вира вее хлад.
Окоси пролетта ми,
ти, косачо мой млад...
Пъдпъдъчката в полет
ще отрони през плач:
Окоси мойта пролет,
мой мили косач.
Като стръкче те чакам
и те моля - коси!
Ще сънуваш във мрака
дълго моите коси.
Като стръкче те чакам,
щом роса зароси.
1976
© Анатол Вялюгин
© Стефан Поптонев, Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2002,
№ 2 (27)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.