ЕСЕННА ПЕСЕН

web

Най-сетне ронят се листата
и вехнат на бавачките цветята;
бавачките са в гроба всички,
но още щъкат детските колички.

Отвсякъде съседи ни одумват,
от пълната наслада ни отскубват;
сковават се ръцете устремени -
сами на разделените колèне.

А подир нас - стотици мъртви,
вдървени следват ни по пътя
и вдигнали ръце посочват,
че тази обич е порочна.

В леса безлистен вечно гладни
се карат тролове за ядене;
а славеят съвсем утихна
и ангелът не ще пристигне.

Отпред студена и недостижима
глава планинска се въззима;
ще благославя белият й водопад
нещастните в последния им път.