* * *
Капчуците звънят и ето, впрягът
на зимата се спира уморен.
В гората слънчеви петна пробягват,
а пролетта пришпорва кон зелен.
Студът си тръгва!
Влачи се унило
след него уморената юзда
и по следите й със всички сили
се втурват струи сребърна вода.
© Анатол Сербантович
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2002,
№ 1 (26)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.