* * *

Ведрата пълни са с вода,
и с доброта изпълнен взор.
В измокрения селски двор
оставя майка ми следа.

И тишината тук звъни -
съдбата ми направи дар,
аз пак съм в миналите дни -
прелиствам сякаш календар.

Разлиствам тънките листа,
но странно, не изпитвам жал -
намерих тука любовта,
познах и радост, и печал.

Но най-дълбоката следа
остави в мене този двор,
ведрата, пълни със вода
и пълният със обич взор.

 

 

© Алес Писмянков
© Зоя Василева, Стефан Поптонев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.