ОФИКА НАД ВОДАТА
С вълнение пълна
картина позната:
офика на хълма
нагазва в реката.
Стои без утеха
вдовицата верна,
във шарена дреха
над бездната черна.
Отде тази горест
на лятото в края?
Дали от фолклора
дошла е, не зная.
Високо в небето
отлитат ятата
Офиката спрете,
върви към водата!
© Алес Писмянков
© Зоя Василева, Стефан Поптонев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.