* * *
По рубежите свои градът
гръм след гръм наслоява. И ето -
ято стреснати птици летят
във нощта и изчезват в небето.
Долу огън бушува жесток -
да разсипе земята на пясък.
Всяка стана един черен рог
на луна, посред звездния блясък.
На небето във мрачния храм
подслониха те свойта уплаха,
те убежище търсеха там
и от ужас във полет заспаха.
Спряха - всяка на свойто крило,
от въздушен поток приютени,
да не виждат човешкото зло,
миг поне да се чувстват спасени.
Нов град после издигнаха тук.
Само горе, високо в небето,
още птиците спят. Нито звук!!!
Отлетели души не будете...
© Аляксей Писин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2001,
№ 11 (24)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.