* * *
В забраненото утро витая
край пералнята гълтам ръжда
антиаз с нелегални трамваи
нарушавам межда
в джоба евтин качак във забвение
котарак профуча в утринта
готвя своето отстъпление
към крайградските сиви блата
антити ще подремеш в леглото
като в нечия ласкава длан
със помада тук-там по челото
и с копринен сукман
бие с дланите в роза чугунна
разядосан студът и кънти...
антивремето вън се разсъни...
Антиден.
Антиаз.
Антити.
© Алгерд Бахаревич
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
11.06.2002, № 6 (31)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.