* * *
Сред вонята на рибни консерви
гине старата песен пресипва
във безкрайни четвъртъци нервно
тя изчезва на прах се разсипва...
От консервите как да избяга
вън чернее отряд водоноски
едноокото ехо на прага
е увиснало победоносно
Като чай песента кротко стине
сред вонята на рибни консерви
всяка песен така ще загине...
© Алгерд Бахаревич
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2002,
№ 6 (31)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.