Преди много години
един мъж ме изтегли на сухо
изпод огромния лунен камък.
Викът ми разцепил пруста
на къщата,
която по рождение нямам.
Майка ми
като вълчица мълчала
и гледала дъното на реката.
Баща ми броил звездите
вместо пилци наесен,
докато побеляла душата му.
Точно в неделя след обед
измили набързо лицето ми -
ей така, да запълнят мълчанието
и да си направят шега.
Оттогава всъщност съм тръгнал
да обикалям света.