Ако можеш, избягай
и никого вече не слушай.
Прегърни сетивата си
в тихия скит на плътта.
Ти си тяхно дете,
оживяло сред дивата суша -
бедуин на двугърбата
стара камила страстта.
Умори ли се вече
от толкова много премеждия
да обхождаш безсънен
вековния звезден керван.
И след белия ястреб на вятъра
пак да се върнеш -
дълго чакан водач,
ненавиждан, възпяван и сам.
През страха се е проснал
червеният гръб на морето.
Фараонската злоба дори
не остави по него следа.
А на синия кител на времето,
с оръфани еполети,
всяка нощ ще прибавя
поредна Витлеемска звезда.
© Владимир Стоянов, 1999
© сп. Мост, 1999
© Издателство LiterNet, 01. 12. 1999
=============================
Първо издание, електронно.