КРАТКОСТИШИЯ - 1

web

битие

всяка част от тялото ми е твоя
не оставих нищо за себе си
освен сянката
в която посадих
райското дърво

 

доживотен затвор

ще те убия в себе си
и ще те излежа
на различни места
с различни хора

 

едип

небето над мюнхен
е празен лист
на който пиша
името ти с очи
и после ги затварям
като плик с писмо
за никъде

 

*

може да ни раздели
само смъртта
но тя все ни събира

 

краят на вечния райх

сърцето ми
е като бункерът на хитлер -
нападат отвън
но вътре всички са мъртви

 

*

любовта е реката
минаваща между двете половини
на сърцето ми
аз съм на единия бряг
ти - на другия
и само тя може да плува

 

по еторе скола

любовта
е като обувка
колкото е по-малка
толкова повече
ни убива

 

рай

дъждът спря
като влак на небесната гара
и от него слезе тъгата ми

 

*

поезията
е моят начин да мълча
защото ме е страх
от тишината

 

*

поезия
насъщната депресия
дай ни и днес
и прости
стиховете ни

амин

 

*

няма къде да отидеш
няма къде да заминеш
няма къде да се върнеш

любовта е единственото място
на човека в света

 

© Васил Прасков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2014, № 9 (178)