ДЪЛГО ЗАСПИВАШ ПОД УСТНАТА НА НЕБЕТО

страхът ти сваля дрехите си тихо
стените са с твоите очи
ръцете ти се смеят
с вкус на пот и мляко
гладува изрусеното сърце
опъва кожата по вените
зърната ти са тихи прилепи
потъват в светлината