Васил Прасков

5 X 2

Васил Прасков

Yeah I live for little moments... when he steals my heart again
and doesn't even notice... yeah I live for little moments like tha

Brad Paisley

"5Х2", реж. Фр. Озон (2004) В “5 X 2” (2004) Франсоа Озон прави поклон към Бергман (“Сцени от един семеен живот”) и Гаспар Ное (действието във филма се развива “необратимо” - от “финала” към “началото”). Бракът като кулминация и убиец на любовта естествено не е нова тема за френските режисьори, но погледът на един гей-автор към нея обуславя поне наличието на малко по-различна гледна точка. Семейството за Озон е било винаги удобна мишена за черния му хумор, изпъстрен с радикално романтични, католически, метафизични винетки. То е както фон на coming out-a, така и драматичен (епи)център на екзистенциалното осмисляне и вертикално “подреждане” на дълбоко лични случвания и изпълнени с тъжна надежда катастрофи.

Някои критици на Озон виждат в “5 Х 2” неумолимото му и логично присламчване към мейнстрийма, което обикновено за по-лесно наричаме “зрялост”. Лично за мен и в този филм французинът не изневерява на своите търсения и нагласи, ситуирайки хомосексуалната си естетика в тематичното поле на “хетеросексуалното”. Лентата започва с анално изнасилване - мъжът току-що се е развел с половинката си и иска да спи с нея за последно. Тя се опъва и го получава отзад. По-слабият в случая “доминира” в един последен разкош на обречеността. Въпросният мъж после се оказва, че има и бисексуален опит, а жена му прекарва първата си "5Х2", реж. Фр. Озон (2004) брачна нощ в горичка със случаен турист, от когото иска цигара, защото младоженецът е толкова пиян, че не може да го вдигне. Драматичната власт на секса като отчуждение и необратимост е разточително експонирана от Озон в евъргрийновия му постфастбиндеровски микс в стил отчаян, макабрен “хумор”. Когато накрая режисьорът ни показва генезиса на любовта у въпросната двойка и те отплуват заедно към утопичния хоризонт, a la “Смърт във Венеция” - всичко си идва на мястото. Патосът на “Irreversible” - “времето убива всичко”, но да си ебе майката - и в “5 Х 2” е строго метафизично застопорен като вечно зелена, но неизменно ръждива концептуална котва, пищно неизменна в мръсно фекалните си оттенъци, цветове и форми.

В петте семейни сцени с “happy-end” чудесно се справят Валерия Бруни-Тедеши и Стефан Фрейс, умело ”подплатени” със знаковия Майкъл Лонсдейл и Франсоаз Фабиан в ролите на ”женените от цяла вечност” родители на момичето. Силен актьорски състав, абсорбиращ еднакво умело и регистрите на драматичното, и гротеската, и стилизацията. Разбира се, “5 X 2” предизвиква носталгия у феновете на “Ситком”, “Престъпните любовници”, “Капки вода върху горящите скали” и късометражките на Озон, но духът на тези проекти съвпада докрай с “подсъзнанието” на настоящия филм. Единствената “пукнатина” в излятата цялост на киноразказа е радикалният поглед към брака от споменатата в началото (не)прикрито хомосексуална гледна точка. Подобен резултат биха дали и “вариациите” на някой хетеросексуален върху интимния живот на една gay-двойка, които най-вероятно ще бъдат така очарователно и нарочно “не-коректни”, колкото и максимално “свойски” наситени с визиите/образите за/на любовта.