Болно струните сърдечни
тръпнат и изпущат вик,
чудни спомени далечни
жив изново взимат лик.

О, млъкнете, звуци мили!
Не намирам веч покой!
Спят долове, спят могили...
А аз плача, боже мой!
 

Пловдив, 1881