ЖАБАТА

web | Под нашето небе

Как е чудна нашта локва,
наший жабунясал вир!
Пекне слънце - всяк изскоква
да погледа божий мир.
А зачуйм ли стъпка само
или някаква мълва -
всички цопваме се тамо.
            Ква, ква, ква!

Как е мътно - като златно,
как пресладостно воней
нашто блатце благодатно,
как се харно тук живей!
Бедни орли, що летите
в тая чиста синева,
как нещастни вий стоите!
            Ква, ква, ква!

Дъжд ли, вятър ли навън е,
тряска ли се в бурни дни,
целий свят ли ще потъне -
ний на завет сме едни
в нашта тиня безопасна
и на бога за това
пейме химна гръмогласна:
            Ква, ква, ква!

Чули сме, че птички вили
гняздо във зелен клонак.
Ах, от нашът гьолец мили
има ли чертог по-благ!
Как ли могат там да дишат?
има ли в света слова
рая наши да опишат?
            Ква, ква, ква!

Вчера там пчелица с радост
из цветята пийше мед
и бръмчеше дор от сладост!
Бедната! Тоз блудкав смет
до полуда да възхити я:
никогаш тя не вкусва
нектара, що пием ния.
            Ква, ква, ква!

Виждам, роза там към мене
дъх изпраща нетърпим,
квари наши несравнени
локвен аромат любим.
А вида й? Такава грубост
никой още не видва. . .
Де е жабешката хубост!
            Ква, ква, ква!

Утрин, вечер пей се близко -
казват, славей тука пял.
Никой тъй да каля низко
музиката не е смял!
Тъй бездарно, неприлично!
Ил той нивга не чува
Как се пее хармонично?
            Ква, ква, ква!

София, 1900