БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ

web | Под нашето небе

I

Глави на вкаменени великани,
безмълвни сфинксове, титани прави,
загледани в небето замечтани -
о карпи, чуда редки, величави

на мирозданьето, мечти гранитни
гигантски вцвръстени и вековечни,
аз взирам се в захлас, мечтател скитни,
във ваший тайнствен рой, покой безпечни.

И чини ми се, че чета във вази
на вековете тайните загадки,
на времето летежа, във талази
безследно минал над чела ви гладки.

I I

В полите на гигантите базгласни,
във чийто дупки гълъбите гукат,
пасе си стадо; агънца безстрастни
играят; нейде крави мукат.

Внезапно там овчарче с лик опален
от слънце лекичко се закатери
по щърбите на истукана скален,
на върха спря се и ръце разпери.

Ръце ръзпери и с гърди пияни
от въздух и свобода нещо викна:
трепнà роякът неми великани
и ехото му десет пъти кликна.

I I I

Залезе слънце. Месецът изгрява.
Под златний му светлик, в мирът поднебни
тълпата великани оживява,
добива странни образи вълшебни:

чудовища, страшила баснословни
неземни, чужденци на битието,
порастват още, чудни и страховни,
рисувайки си сенките в небето!

И мощно диша в нощното сиянье
суровий хор на тез колоси чудни
и сякаш в общий сън, във общото мълчанье
еднички те не спят, едни са будни!

Белоградчик, 1910