ШЕПТЕЖЪТ НА СУХИТЕ ЛИСТИ

web | Под нашето небе

По здрач, из алеите глухи,
край голите дървье въвях.
Ветрецът шумтеше из тях -
трепереха листите сухи.

И слушах внимателно аз,
та смисъла тайни да сфана
на таз епопея от страст,
от трепети много набрана.

Що крийше, що думаше там
тоз шепот - тъга или радост?
Ил плач бе и сбогом на младост?
Ил песен, неведома нам?

Ил туй са въздишките страстни,
случайно в клонака остали,
на влюбени двойки, таз пролет
под тия дървета стояли?

София, 1900