ПОЕТУ

web | Под нашето небе

Твърди, казваш, твърди са сърцата.
Твойте песни отзив не намират,
твойте сладки блянове в тълпата
ек не срещат, тях не ги разбират.

Те са твои - на света са чужди!
Пей за мъка всечовешка, жива,
пей за сълзи, за борби и нужди -
скръб душа ти с общата да слива.

Нека звучна лира да тълкува
туй, сърца що чувствуват ранени,
плаче ли тя, громко ли ликува -
всяк да чува себе в нейно пенье.

Чучулигата за себе пей в ефира,
никой друг ней се не отглася,
а камбанний звън го всяк разбира
с трепет: той към всички се отнася.

 

 

© Иван Вазов, 1900
© Издателство LiterNet, 02. 08. 2003
=============================
Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. III.