ПАРЯСАНАТА ВОДЕНИЦА

web | Под нашето небе

Млъкнàла. Всичко глъхне и заспало.
Животът спрял. Млево кошове немат.
Зловещо камъне мелнични дремат,
над тях не пей кресливо кречетало -
      тук дъха на умряло.

Пресъхнал улей; струя буйна, жива
не кара колелата с бяла пяна,
гърмеж и врява радостна престана.
Пътеката отвън е мълчалива,
      тревата я покрива.

Застой и сън - там, дето бе движенье,
душата от телото е отнета;
на камъне, вода и колелета
престал съзвучний труд и шум, и пенье,
      и веселото бденье.

Не давай, боже, често под небето
с тъга да срещам воденица спряла,
поток пресъхнал, черква запустяла,
безструнна, глуха арфа, откъдето
      песнята отлетяла!

София, 1899