НИВАТА

web | Под нашето небе

Младувàх в велико време,
време на борби, живот,
будеше се младо племе,
фърляше се тежко бреме,
чупеше се лют хомот.

Младувàх във дни на хали,
буден бях във буден час,
сред възторзи и печали ,
сред стремежи, идеали -
пища имаше за нас.

Буйна крав кипеше в жили,
жадна славно да се лей
за неща високи, мили,
работа за млади сили
имаше и шириней.

Имаше простори чудни
за борба и за ломеж,
славни цели, спънки трудни.
Вечно нащрек, вечно будни,
знаяхме едно: Напреж!

Не се лутахме в смущенье
от измама във съмненье,
от течение в теченье,
от един кумир към друг;

не се питахме, унили -
що да чиним с наште сили,
с ум свободен, с млади криле,
де е идеала тук?

*

Не в свирепо отрицанье
всичко в родната страна,
не във робско подражанье,
не във чужди знамена,

не в реч куха, гръмовита,
не в презренье към трудът,
не в стремеж към празност сита,
не във бягство от дългът,

не в туй идеалът твой е,
о стремителна младеж!
Той е славен, ала той е
не в ломене, а в грабеж.

Зденьето народно, ново -
хала да го не руши -
иска труд, не пусто слово,
здрави мишци и души,

иска воля търпелива,
иска твърдост, трезвен ум,
вяра във доброто жива,
жертви, подвизи без шум.

Че в минутата сегашна
всичко на теб гледа, виж,
твойта е задача страшна:
бъдещето ти градиш.

То ще бъде светло, мрачно -
както го приготвиш ти...
Работи, младеж, юначно,
мъжки, честно работи!