ФИЛОСОФИЯ НА СЪЗВУЧИЯТА
Съдбата има две тегла:
на тоз - блага от люлка, а другиму - тегла.
*
Пожарът е ужасен в изсъхнали гори;
по-страшен е в душата, от завист що гори.
Животът е преблъз и къс;
но той от вечността е къс.
*
На жизнений пир, във жизнений бой
нито се упивай, нито се пък бой.
*
Безполезната твар -
на природата твар.
*
В вълните бесни на бурливий мир
единът гроб ни дава завет, мир.
*
На любовта кръста е тежък и лек.
Честит кому носи тя с болката лек.
*
Дарба без свой образ, цвят -
пролет е без цвят.
*
От мъх не става свила, ни от лопата вила,
ни от шантанската певачка вила.
*
Жената е отрова или мед:
тесто когато люби, кога не люби - мед.
*
Борец не е същ, човек не е цел,
който мре без нужда и живей без цел.
*
Глупецът е дързък, над всичко се смее,
но само да мисли не смее.
*
От глад по-страшна сила познавате ли вий?
Той праща в небесата орела да се вий,
в ужасний лев той рика, в настръхналий вълк вий.
*
Бери във младост рози, не се май:
декември дебне подир май.
*
Полето тегли от слана, от суша, град:
порокът ги заменя в шумний град.
*
Сганта си идола днес слави, сочи с пърст:
той в гроба легне ли - не чуйш ни "Лека пръст!"
*
Смъртта ни дава почек, къс ил дълг:
но фалименти няма - плаща се тоз дълг.
*
Велико щастье - речи няма.
Велика скръб е няма.
*
Мръсен вестник смрадовете из сметта отравя:
той със тях живее - другите отравя.
*
Не се бой, че ножът в роба се завира:
само над огъня водата завира.
*
Човекът е такъв: в море копней за суша,
в бездъждие - за град, в потопен дъжд за суша.
*
Волът рекъл: Не работя, не плета, не шия:
аз блажен съм! - А ярема? - Той ми е гердан на шия.
*
Тиран кога те гали и с благи думи котка,
не вярвай: мишка дебне замъркалата котка.
*
Поет! Великий автор - природата - зачитай.
Във книгата й често се зачитай!
*
Със камък ги безумно не лучи -
а грей се на сълнечните лучи.
*
Пълний джеб не вярва продраното сито:
всички са сити за търлото сито.
*
Река поройна нивите топи.
Любов лудешка силите топи.
*
На мирна съвест и на млада връст
широко, ясно е навръст.
*
Впуснеш ли се в бой със злото ти ид нашите земи,
с чизми тръгвай и с тояга и амонияк земи.
*
Изгубил дружка славей за песен по рани,
сърцето по е звучно, любов кое рани.
*
Ум убог у мъж със силен стан -
се едно без прежда гиздав стан,
без войници стан.
*
Добро е, кат герой за битки меча точи;
по-харно е да гледаш невеста млин да точи.
*
Към синий свод стреми се всеки земен син;
а сводът е във всяк момински поглед син.
*
Сърце, което ревност в прегръдките си мачка,
е плъх трептящ и кървав под ноктите на мачка.
*
Залягай да си вещ,
избягвай да си вещ.
*
Разбойникът с корона - крал.
Без нея - просто крал.
*
Вол търпи остена кротко - с яките рога и жили.
Тях осата няма ги, а жили.
*
Глупостта е злобно куче: щом чуй лай -
лай.
*
Думат, че сам господ царя цар помазва.
Кой знай... По е вярно, царят че света помазва.
*
Умний за добро и зло е вреден;
глупият е само вреден.
*
Там, де има труд и сговор, има в всичко спор.
Този спор обичам, а не руский "спор".
*
Помежду цар и роб, богат и нищ, паднали, прави,
едната смърт тук разлика не прави.
*
Не златен клас, а трън се вади
из нивата, която пот не вади.
*
Злодеят се мъчил да бъде мил:
да стане бял, арапинът се мил.
*
За оня свет - мъж свет;
мъж светъл - за тоз свет.
© Иван Вазов, 1900
© Издателство LiterNet,
02. 08. 2003
=============================
Иван Вазов "Събрани съчинения
в 22 тома", С., 1976, т. III.