А ТО БЕ БЛИЗКО...

web | Под нашето небе

Галбица невидяла,
от обич несъгряна,
тя вехне потъмняла
Там някъде в балкана.

Мома видях я ази,
пленителна и проста,
съдбата срещна нази
(години има доста).

"Бъди честит!" - тогава
сърце мълвеше ниско.
Аз рекох: "Искам слава!"
А щастьето бе близко.

Тъй близко и възможно...
Но ази го пропуснах:
за друг кумир тревожно
в житейский бой се впуснах,

И днес, един копнея,
за оня час мечтая...
А славата? От нея
пелина й само зная.

И тя в неволи клети,
невестата, повяна,
тя, нявгашното цвете,
най-красното в балкана.

Участье не срещнала -
чело навела ниско,
за щастье изжадняла -
а то така бе близко!...

Костенец, 1900