НА М.
web

Не твойте гърди снежни
душата ми пленяват,
прегръдките ти нежни
не те ме приковават,

не твойте очи страстни,
не твойте сладки устни,
не твойте форми красни
и ласки безизкусни

ме прават, о, девице,
на тебе да се чуда,
нито че в твойто лице
играй усмивка луда.

Но в твой жален жребий
по-друго ме смущава:
о, аз найдох във тебе
душа наивна, права.

И чувство чисто, красно,
що грее ти в сърцето
кат бисер скрит безгласно
на дъното в морето.

 

 

Иван Вазов, 1881
© Издателство LiterNet, 05. 10. 1999
=============================
Публикация в "Гусла", 1881