ПРЕД ЛИКЪТ НА К. ВЕЛИЧКОВ

web | Люлека ми замириса

Очи живи, вдъхновени,
сянка скъпа и печална -
брате, ти витайш пред мене
със душата си кристална!

С твоята душа богата
с висши блянове, полети,
фръкнала към небесата
с песните си недопети.

Колко спомени, сè свежи,
с теб ме вържат, лик нетленни!
Колко трудове, ламтежи,
вяра, чувства с теб делени!

Ний в живота братя бяхме,
същи славяхме кумири,
дружно страдахме и пяхме
на сродените си лири.

Дух възвишен, благороден,
дух залюбен в красотата,
син велик накрая роден
по сърцето, по делата,

ти възторжено отдаде
в непрекъснат бой със злото
свойте сили, вечно млади,
на великото, светото.

Ах, смърт, всичко що отвлича,
на България отне те!
И на мен отне те! Плача
и напразно викам: "Де те?"

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.