ВЕЧЕР

Зàра от зайдяло слънце
нежно руменù небето,
стадо нейде от полето
иде: чувам пойни звънци.

Здрач е. Гасне ден горещи.
Пак ще тъмна нощ настъпи,
пак ще имам тайни срещи
с моите виденья скъпи;

пак дворци вълшебни ази
с мисъл будна ще съзиждам,
да щеш ми и ти тогази:
в мрака пò те ясно виждам.