ВЕЧ НИКОГА!

Внезапна свада раздели ни,
угасна пламък, чар се пръсна,
и връзка, траяла години,
една минута я прекъсна.

"Веч никога!" - казах ти ази.
"Веч никога!" - и ти повтори:
у мене гняв пламнà тогази,
у тебе гордост заговори.

Печална нощ... На люта рана
какъв ти сън, каква почивка!
На сутринта - не знам как стана -
ний пак се срещнахме с усмивка.

И радост, празник във души ни,
и щастье по лица разляно!
Тъй майска буря като мине,
небето става по-засмяно.